Първата церемония по присъждането на наградата за поезия “Теодор Траянов” се състоя в ХГ “Станислав Доспевски”. Културният елит на Пазарджик се събра в галерията, за да присъства на награждаването и да се срещне с първия носител на националната награда, учредена от Община Пазарджик. Оказа се, че наградените са двама.
Критикът Александър Йорданов, известен на обществото и с политическата си дейност, представи позицията на журито, което е оценило книгите на 114-те 

участници, сред които и българин, живеещ в САЩ. В комисията бяха още акад.Благовеста Касабова и местният литературен критик Никола Иванов.
“За съжаление, по-голямата част от представените стихосбирки издават липса на поетическа дарба, беден, дори елементарен поетически език, вегетиране върху отдавна познати образи, мотиви и внушения, без изненада в поетика, стил и мисъл. Разбира се, една такава констатация не трябва да обезкуражава техните автори, защото нито талантът, нито творческото вдъхновение са ежедневие – те не идват всеки ден.
Има някои стихосбирки, които показват литературна опитност, обиграност, но липсва магията на откривателството, на поетическата провокация, липсва това, което би те накарало да се връщаш към една и съща поетическа творба, да я препрочиташ, да я запомниш и цитираш”. Така Александър Йорданов представи позицията на журито.
Въпреки това, добри думи и подкрепа за поетическите им усилия получиха авторите Димитрина Рабалиева, Магдалена Манчева, Драгни Драгнев, Георги Денин, Илко Илиев, Иван Овчаров, Румен Денев и още неколцина, “но те са категорично далеч от високите критерии, които предполага една национална литературна награда на името на Теодор Траянов”, подчерта Александър Йорданов.
Комисията отбеляза творбите на Божана Апостолова, Ивайло Диманов, Роза Боянова, Владо Любенов и особено в стихосбирките на Владимир Левчев – “Черна книга на застрашените видове” и Владимир Стоянов – “По водата ли писах”.
“Тези автори са изградени поети, търсещи и експериментиращи, с несъмнена поетическа дарба, с оригинални образни и метафорични послания и те имат право да претендират, по принцип, за национално литературно отличаване. Но същевременно, са далеч от посланията, които изпраща към днешния ден поезията на Теодор Траянов. Затова журито прецени, че в литературния ореол на други поетически светила те биха се чувствали повече на своето място. Така книгите на двама автори – Марин Георгиев със стихосбирката “Доживяване” и Валери Станков – “Аутопсия на зимните миражи” могат да бъдат прочетени през призмата на универсиализираното национално светоусещане, на една образност и внушения, които разкриват националната философия, характерна за Теодор Траянов.”
За Валери Станков Александър Йорданов каза, че е от поетите, които цял живот пишат една книга и това е неговата сюжетирана изповед. Емоционален, чувствен поет, той е готов от всяка житейска случка и дори новосрещната дума да извае стихотворение.
В поезията на Марин Георгиев оживява един забравен свят, чужд на ежедневните страсти, който като кръговград е вплел в себе си един все по-далечен от нас живот – на митологичното българско село и природа, посочи критикът и подчерта, че решението на комисията е единодушно – първата национална награда на името на Теодор Траянов, която бе учредена по повод 130 години от рождението на поета да бъде поделена между Марин Георгиев и Валери Станков.
Кметът Тодор Попов връчи грамоти на двамата автори и парична награда от по 500 евро. Пред публиката Марин Георгиев сподели болката си от това, че доскоро е бил игнориран от културните събития и отличия, а другият носител на наградата Валери Станков предпочете да прочете стихотворението, дало име на книгата му.