На 29 януари т.г. на ет. 2 на Концертна зала „Маестро Г. Атанасов“ Проф. д-р Анди Палиева представи пред музикалната общественост фестивалният хронограф на „Зимните музикални вечери“ в Пазарджик. В книгата са отразени програмите на всички 39 издания на фестивала, носещ името на проф. Иван Спасов. Посветена е на 80-годишнината от рождението му и 40-ия рожден ден на тази традиция, положена от него. Раздел "Приложения“ запознава почитателите на музиката с имената на диригентите, композиторите и артистите солисти, изявили се на подиума на тези музикални празници. 

Тук Ви запознаваме с пълния текст на увода-анализ, написан от Анди Палиева – един от
познавачите на творчеството на Иван Спасов, която е преподавател в Националната музикална академия „Панчо Владигеров“ – София.


ЗИМНИТЕ МУЗИКАЛНИ ВЕЧЕРИ НА ИВАН СПАСОВ

Разлиствам десетките страници на Фестивалния хронограф на „Зимнитe музикални вечери“, събрани с много обич и старание от Марин Маринов, и в съзнанието ми се връщат ярко образи, звуци, незабравими преживявания от празниците, сътворявани през годините в концертните зали в Пазарджик.
Когато за първи път през студения януари на 1976-а се e появил афишът за „Зимни музикални вечери“, едва ли някой е предполагал, че почти веднага този фестивал ще се превърне в един от най-ярките акценти в ежегодния ни музикален календар, притегателен фокус за музиканти, композитори, критици, публика. А по-късно ще стане и международен, ще се впише в кръга на авторитетните музикални празници, привличащ вниманието на автори, диригенти и изпълнители от най-различни краища на света. За да се окаже днес, че в традиционно приетия формат на четирите фестивални вечери вече не могат да се поберат желаещите да участват и се налагат допълнителни концерти – „В навечерието на фестивала“, а и след неговото завършване.
Още с първите си издания фестивалът се оформя със своя индивидуалност, чийто профил през годините се допълва и обогатява с нови щрихи и нюанси, навлиза в различни зали, но запазва константна основната концепция на  своите  създатели – Иван Спасов и Пазарджишкия симфоничен оркестър. С познатия мащаб на мисълта, европейски вкус и култура, с целия потенциал на  своята одухотворена  силна личност и безкрайна  енергия,  големият  творец  съумя като диригент и педагог да съгради този оркестър на такова професионално равнище, че не само високохудожествено да интерпретира творби от всички епохи и жанрове, но и да се превърне в един от най-добре изпълняващите съвременна музика наши симфонични състави. Със също такова постоянство и съзнание за просветителската си мисия Иван Спасов създаваше и възпитаваше и своята публика – с умело стилово балансираните концертни програми, с непосредствения контакт на аудиторията с автори и изпълнители в различните беседи, срещи, лектории... Тази удивителна, отзивчива постоянна публика, която неотклонно изпълва и  до  днес концертната зала във фестивалните вечери, посрещайки с радост и известните популярни опуси, и напълно непознати като стилистика и средства съвременни композиции.
И създадените стабилни традиции на „Зимните музикални вечери“ като социокултурни позиции и естетически критерии вече почти четири десетилетия се отстояват от следващите генерации диригенти, музиканти, слушатели, общественост, разгръщат се във времето, чертаят далечни проекции.
При един дори и бегъл ретроспективен поглед върху програмите на тези вече над 150 фестивални  концерта,  с  неизброимо  количество  творби,  веднага  прави  впечатление  поразителната широта на стиловия и жанров диапазон – от високи образци на бароковия, класически и романтичен репертоар до шедьоври на музиката на ХХ век и премиери на най-нови опуси от български  и  чужди  автори. Големите  симфонични  и  хорово-оркестрови  платна  и  виртуозни инструментални концерти се редуват с изящни камерни опуси, хорова и солова вокална лирика, концертно оперно изпълнение („Риголето“), спектакли на Камерна опера – Благоевград и на балет „Арабеск“, матинета на млади изпълнители, детски състави... Трудно е дори обобщено да се опише богатството на разностранни изяви в цялостната панорама на фестивала. При това от самото начало – от първия „Музикално-поетичен концерт“ – фестивалните вечери носят и идеята за вплитане в обширния свят на духовността във всички изкуства. В програмите са включени авторски рецитали (Стефан Цанев, Константин Павлов, Теодор Траянов, Павел Матев) и музикално-поетични спектакли (Шекспир, Петрарка, Лорка), а сред съпътстващите прояви във фоайето на концертната  зала са изложби на архитектурни проекти (от фестивала „Процес-пространство“ – Балчик, Георги Сарамбелиев и др.), скулптура (Стефан Лютаков), живопис (Димитър Киров, Йоан Левиев, Николай Карамфилов, Георги Божилов, Евгения Панчова,Георги Герасимов и др.), фотоизложби, представяне на книги, компактдискове, документален филм, посветен на проф. Иван Спасов. По време на фестивала са били организирани и майсторски изпълнителски класове, научни срещи и семинари с български композитори и музиковеди.
А изпълнителите –  десетки от най-изявените ни певци и инструменталисти, почти  всички съвременни български диригенти, гостуващи прочути имена от Австрия, Германия, Франция, Полша, Чехия, Италия, Гърция, Македония, Сърбия, Турция, Израел, Русия, Армения, Корея, Япония, Бразилия, САЩ, Канада. И наистина всички наши големи филхармонични оркестри и
камерни ансамбли, най-известните камерни формации, смесени и камерни хорове, младежки и детски вокални групи... Само изреждането на множеството имена на солисти и състави би се превърнало в своеобразна енциклопедия на музикално-изпълнителското ни изкуство от последните няколко десетилетия.
Замислен като фестивал за класическа и съвременна музика, „Зимните вечери“ действително се превърнаха в един от най-авторитетните форуми за изпълнение на нова музика у нас. Тук за първи път в България прозвучават творби на Стравински, Холминов, Майкъл Типет и т.н., постоянно място в програмите намират еталонни опуси на ХХ век из творчеството на Хиндемит, Орф, Месиен, Пуленк, Денисов, Шнитке, Канчели, Мартину, Шостакович, Прокофиев, Барток... И разбира се, много творби на български автори от всички генерации – от „класиците“ Владигеров, Големинов, Ненов, Пипков до млади творци като Георги Арнаудов, Драгомир Йосифов, Любомир Денев, Красимир Тасков, Михаил Големинов, Ценко Минкин и редица други, и в най-различни жанрове – от песнопения на Добри Христов и Петър Динев до джаз и електронна музика.
Ярки акценти във фестивалните програми поставят емблематични композиции на творците, свързани с представата за българския авангард – Лазар Николов, Васил Казанджиев, Йордан Дафов, Георги Тутев, а първите изпълнения на „Темпи кончертати“ II и „Буколики“ (посветени на Пазарджишкия симфоничен оркестър) на Константин Илиев ще останат сред най-значимите събития в музикалната ни летопис. Като еманация на високата духовност ще се запазят в спомените и премиерите на Цигулковия концерт (с Георги Бадев), „Канти деи морти“ и „Мизерере“ на Иван Спасов, изпълненията на „Канти ламентози“, „Песни на една душа, отлитаща към рая“, на Иван Спасов, изпълненията на „Канти ламентози“, „Песни на една душа, отлитаща към рая“, „Освещаване на небесния дом“, „Великденска музика за страданията, смъртта и възкресението на Исус“, както и поредицата други вокални, симфонични и камерни негови опуси, намерили своите първи слушатели в Пазарджик.
„Зимните музикални вечери“ са феномен без аналог в нашето съвремие, уникален пример как един град може да запази дълголетно музикалната си традиция, с пиетета и подкрепата на цялата общественост, с разбирането, че това е важно не само за престижа на собствения град, а е същностна част от съхраняването на културната история и духовността на цялата ни нация.

Проф. д-р Анди Палиева

Редактор и съставител на хронографа е художника Марин Маринов. Авторът благодари на тези, които са отркили няколко грешки и неточности и поема с извинение своята отговорност.
17.02.2015 г.

Обратно към преглед на категорията   Обратно към преглед на новините