Ученици сътвориха книжна кинолента за патронния празник на училището си
Когато те води идеята, когато имаш цел, вдъхновение, устрем, тогава надали ще те спрат обикновените всекидневни препъникамъни като вятър, дъжд, липса на средства, липса на материал и прочие. Когато имаш идея, тя те води и тогава преодоляваш препятствията, намираш точните хора, точния начин, точните материали и инструменти. Една такава идея поведе учители и ученици от ОУ "Проф. Иван Батаклиев" към реализиране на творчески проект за книжна кинолента по повод патронния празник на училището и 1 ноември - Ден на народните будители. "Този празник не е само образи и личности, а Словото - изговореното, което гради и създава. Затова тук училището е в центъра на една книжна задача, а хартията е ключова, защото на нея се пише", споделиха инициаторите на идеята за книжна кинолента в училище. А самият проект претърпя развитие.
Първоначалният вариант беше почти опаковане на училището с хартия, върху която учениците да сътворят своята кинолента. DS Smith България АД се претекоха на помощ - осигуриха хартията, а момчетата от Планинско спасяване – Пазарджик се опитаха да я спуснат от покрива, така че да опаковат училището. Работиха неуморно и до тъмно, но се яви първата пречка - гравитацията и собствената тежест - хартията се оказа тежка и се късаше. Така "опаковането" слезе на по-ниско ниво - само от средата на прозорците на първия етаж, но пак си беше опаковане - от край до край на южната фасада на сградата.
На следващия етап съдействие оказа художникът Константин Анастасов. Той положи основите на лентата - изрисува я върху хартията.
След това четките бяха в ръцете на децата. Е точно тогава заваля и единственият художник върху хартията по фасадата остана дъждът - не че е лош художник! Но и децата рисуваха - върху книжна лента, покрила коридорното пространство на училището. И идеята за кинолента на тема „Моят час, моята класна стая“, въпреки всички трудности, беше реализирана. И не само тя. В хода на работата от големите ролки хартия, останаха едни книжни шпули, които децата решиха да вложат в строеж. На няколко пъти се опитваха да реализират различни конструкции с тях, но само който е играл онази детска игра със сламки и клечки, знае колко са подвижни и как не се поддават на строеж. Обсъждайки възможни конструкции, в диалог, учениците стигнаха до успешното решение как да подредят шпулите. И не пропуснаха да благодарят за преживяното днес на учителя, дал идеята - като изписаха инициалите му с парчета от тези картонени тръби.
Така в словото и в диалога децата намериха редица решения на трудностите, които съпътстват всяка една идея и си дадоха пример да не се отказват от това, което искат да направят, да не изоставят целите си. А кинолентата запечата идеите и мислите им в образи.
Катя Бузник
Тази страница е видяна: 4993