Георги К. СПасов:
СЕДМИЦАТА 16
Т
ова е една от епиграмите в книгата „Люти чушки” на Радой Ралин, илюстрирани с карикатури на Борис Димовски. Излязла в 40 000 тираж, тя е разграбена, главно заради заигравката на свинската опашка с подписа на тогавашния Първи. Очевидно свинските опашки привличат сатириците. Но ако трябва да перифразирам Марк Твен: „Някои твърдят, че между човека и свинята няма разлика – това е несправедливо по отношение на свинята”.
„Допитванията” до миналото не винаги имат познавателен характер. Твърде често те са плод на желанието ни да се убедим, че то наистина е „минало” – особено когато не се гордеем особено с него. И, пак твърде често, озадачено и отчаяно констатираме, че „вчера” не само не се е отишло, но контролира „днес” и се настанява, о, ужас, и в „утре”-то. Не случайно Алековият Бай Ганьо и днес има такова жизнено присъствие, че дори не се опитваме да го иронизираме, а го приемаме като даденост, като неизбежност и дори понякога му се възхищаваме. Неговата „келепирщина” е мечта, стремеж, идеал, практическа стратегия на хиляди българи. Приела по-цивилизованото определение „корупция”, тя се е превърнала в раково образувание в системата на държавното управление и обрича на провал всеки опит за положителна промяна. Натам върви и т.н. „референдум на Слави”, насрочен за ваканционно време – и разчитащ на това! – когато мотивацията да отидеш до урните ще бъде почти нулева. Съвсем друг е въпросът – и същевременно много, много интересен! – защо именно един шоумен възседна отдавна известни и желани от мнозинството промени и се превърна – почти – в един своеобразен народен трибун. Сигурно по някое време ще го разберем, за да възкликнем „приказно”: „Царят е гол!”
Скелетите от гардероба излязоха навън. След 3-годишно отсъствие от политическата сцена Ахмед Доган се появи, за да приветства 9-та Национална конференция на ДПС. Онзи, който го нападна с газов пистолет, вече е о-безопасен, едно интервю с него внуши очевидното – той е „изваден от релси”, и в буквален, и в преносен смисъл. Само можем да предполагаме как е станало това в затвора. Новоизбраният лидер очаквано е Мустафа Карадъйъ, човек с труден изказ на български език – може би Доган нарочно го е избрал, за да бъде пълен антипод на Лютви Местан. А и е откровено по-агресивен, по-арогантен.
Парламентът реши българите в чужбина да гласуват само в посолствата и консулствата. Нашенци организираха протести във Великобритания, Германия, Испания...Обясниха как това физически ще е невъзможно. Ами такава ще да е била целта и на „народните” – да редуцират силно участието на българите по света, защото те не са зависими от управляващите, не разчитат на пари и длъжности, раздавани на „наши”. Български студенти от Оксфорд пишат с трогателна наивност до президент и премиер, че желаят да гласуват, че се учат, за да се върнат в родината, за да помогнат на народа си...Истински възрожденци! Представям си как са реагирали на писмото им нашите нискочели политици, за които единствено меродавно е образованието им от полицейската академия в Симеоново. Сигурно са свъсили вежди, присвили са презрително устни и са изсъскали нещо от рода на „Тия ли ще ни дават акъл”, след което са им теглили по една псувня. Да си високо образован, а отгоре на всичко и почтен, е равносилно на стигма, по която ще те разпознават и игнорират. Тук, у нас, в наши дни. Така е – имаме си една паралелна България, която трудно се вписва в плановете на партийните манипулатори.
Мая Манолова обяви в Стара Загора равносметката от инициативата си за събиране на пари за пенсионерите. Тя отмина проблема с казаните за ракия, те не й влизали в работата. Права е, там са големите алкохолни акули и току-виж й се случило нещо. Иначе като истинска пчеличка Мая успя да събере 380 000 лева, които ще дари на 19 000 пенсионери под формата на ваучери от по 20 лева за хранителни продукти в навечерието на Великден. Очаква се за първи път възрастните хора да влязат с количка в големите хранителни магазини и да ги напълнят догоре с плодове, зеленчуци, месо, мляко, а защо не и питиета. Да внимават само да не им пробутат залежали яйца от немския Великден. И да се пазят, щото „неизвестни лица” продължават да ги нападат, ограбват и убиват – последен е случаят с 87-годишната баба от Врачанско. А и защо не, като наказанията за убийство са „условна присъда” – справка: присъдата на двамата убийци на художник от Варна. А и да лежат, то ще е за кратко – справка: Джунейт, който уби майка си и братчето си и вече е на свобода предсрочно, „за добро поведение”.
Размириците в Македония продължават. Вече се говори за „шарена” революция – демонстрантите боядисвали разноцветно държавни учреждения. У нас, мисля си, би трябвало да има „лайняна революция” – да замеряме държавните учреждения с изпражнения. Да, грозно е, миризливо е, но ще бъде напълно адекватно на онова, което се прави в тези сгради.
В пълно съответствие с това е и едно от популярните днес изкуства у нас – попфолкът. Т.н. „крал” на тази музика вече прописал мемоари, бил ги нарекъл „Аз, AZIS”. Би трябвало да съм извратен, за да проучвам следите, които оставя след себе един плужек. Но това няма да спре хилядите негови фенове, които ще се блъскат, за да си купят това произведение на изкуството, и да четат – онези, които могат да четат – кога, с кого и как „кралят” си е лягал и ставал...
Радой Ралин е роден на 23.04.1923 г. в Сливен. Неговото име идва с рутинна лекота, когато се опитаме да говорим кой кой е в хумора и сатирата ни. Но редом с него има още десетки наши умни и прозорливи хумористи и сатирици, леко избледнели под бохемскатаа фигура на Ралин. Един от тях е Христо Пелитев, също роден през Седмицата – 22.04.1927 г. В продължение на 23 години той е главен редактор на в. „Стършел”, единственият, който по езоповски ни прошепваше някои неудобни истини по време на тоталитаризма. Спомням си неговата поредица „Приказки за хора и животни” и умението му остроумно да вписва някогашните „приказки” в съвременната действителност. Нека си припомним как го правеше:
ЗАЩО АДАМ БИЛ НАПЪДЕН
Някога си, много отколе, господ пасял овце. Адам тогава не бил напъден още от рая и много се чудел на господа. Гледа, накъдето шавнат овцете – натам и господ. Овцете пасат, господ им свири. Овцете се юрнат да пият вода – господ тича след тях. Сврат се овцете на сянка да дремят – и господ пладнува.
Попитал веднъж Адам господа:
-Господи - рекъл, – ти си бог на всичко. Защо вървиш все след овцете, които не могат и да говорят дори?
- Ако искаш да си им господар, трябва да слушаш овцете, макар и да не могат да говорят – отвърнал господ на Адам.
-Тогава излиза, че не господ пасе овцете, а овцете пасат господа – рекъл Адам на бога.
-Така е, Адаме – рекъл господ на Адама и го напъдил.
Георги К.Спасов
