Георги К. Спасов:
СЕДМИЦАТА 14
Познати стихове. За по-старото поколение, за онези, които не познаваха компютъра, но за сметка на това четяха и даже наизустяваха любимите си поети. За онези, които, като Йордан-Йовковия Сали Яшар искаха, мечтаеха да направят „себап”, с който да ги запомнят. За онези, които днес са изоставени, бедни, недооценени, унижени, скръбни…за онези, чието съществуване е толкова жалко, че човешкото им достойнство е останал далечен спомен...И все пак, и все пак...Ето един 84-годишен пенсионер, който върнал погрешно дадени му 80 лева в повече, почти половината от пенсията му. Една бърза съпоставка със ситите и доволните у нас ще бъде в негова полза, той ще ги превъзхожда морално...И какво от това? Някой беше казал, че безсилието винаги се оправдава с морала. Така че вие, бедните, сте си сами виновни. Зарежете морала. Абе иска се повече агресивност, повече „иновативност”, пък и лакти – там, където е необходимо. Иначе ще си останете с мизерните пенсии, които веднъж-дваж в годината ще имат добавки от 40 лв., а Мая Манолова ще демонстрира загриженост с онзи смехотворен апел за събиране на пари и за други пенсионери, с малко по-голяма пенсия от 300 лева. А междувременно максималната пенсия се вдигна на 1040 лева. Законотворците също се пенсионират, така че малко далновидност не е излишна.
Европейската прокуратура ни благодари за съдействието ни при създаването й. Еврокомисарят по правосъдието Вера Йоурова оценява работата на българската прокуратура, но трябвало да се повиши доверието в съдебната ни система. Абе все да кажат нещо, все някакъв кусур да ни намерят. Тук да не е Шотландия. Ето, там един нашенец, майстор на пици, получил доживотна присъда за това, че убил през 2015 година с тиган своя хазяин и благодетел. Бързо, ясно, категорично. Няма тройни и петорни експертизи дали ударът с тиган по главата води до убийство, или удареният си е умрял ей така, може би от сърдечна недостатъчност. Ние сме си бамбащка. Ето защо този Тодор, който изпращал български момичета да проституират в Италия и да изкарват месечно по 50 000 евро, все още се издирвал от родната полиция, макар че иначе, казват ни, бил многократно осъждан, даже и за убийство. Даже и за убийство...ей, вие с карираните полички, какво знаете!
Китайци купиха оператора на гръцкото пристанище в Пирея. Стар сантимент – спомням си песента „Децата на Пирея” на великата Мелина Меркури - май същите пораснаха и решиха да продадат пристанището. А днешните деца на Пирея ще трябва да понаучат малко китайски.
Обичайно произшествие – отново пребит шофьор на пътя; само че този път от курсант от МВР. Младежът е добре обучен. Доказал е, че ще се справи успешно с разните му протестанти и демонстранти в бъдещата си работа. Побойниците са навсякъде и „ отникъде взорът надежда не види...”
Скандалът с „Панамските документи” се разраства. Хората в Исландия протестираха срещу премиера, че имал авоари в офшорка, и той си подаде оставката. Какви наивници! Няма ли кой да им каже, че влагането на капитали в офшорки не е незаконно, че е прагматично, че е даже похвално – поне у нас сума ти „специалисти” изприказваха купища думи, за да ни убедят, че трябва да гледаме на „скандала” по този начин /кавичките ги слагат те/. Не стига това, ами и Дейвид Камерън попадна на мушката. Хиляди британци също излязоха на протест, искайки оставката му за това, че имал 30 000 паунда в офшорка на Бахамските острови – и то до 2010 година, когато стана премиер. Подобна нетърпимост от морална гледна точка ни изглежда не само странна, но и удобна за присмех и снизходително презрение. При нас тия не минават. Че някои българи са имали авоари в офшорки и така са криели данъци - ами нека, гяволи значи, аферим, ашколсун...У нас криминалните хроники отбелязват кражби на телефони, на един-два кубика дърва за огрев, арестуване на младеж за няколко цигари марихуана след „спецакция”, битови скандали...все неща, които са почти безобидни на фона на световните катаклизми и скандали. Ние си оставаме оазис на спокойствието и обещания просперитет.
Хора, това с петъчния парламентарен конотрол си е чиста порнография. Ама спрете да ги давате по телевизията, така само ни дразните – и какво да гледаме? Почти 240 „народни” стола празни! Ами вкарайте ги тия, присъстващите, в една стаичка и там да се питат и разпитват. Щото тия предварително зададени въпроси и още по-предварително изготвени отговори са толкова банални и отегчителни, че дори и привържениците ви не ги слушат. Ама все някакси ни заинтригува Веждито с казуса /а подобни тепърва ще имаме!/ с братята македонци, които си присвоили Талев. И сега нашият министър на културата запитал македонската си колежка каква е истината по въпроса, но тя все още не му отговорила. Ами кажете си го по телефона, даже и преводач няма да ви е нужен. Талевият майстор-дърворезбар Рафе Клинче беше казал на мъжкараната Стойна, сочейки изработения от него иконостас: „По това ще ни познават людете некога, ще ни знаят...” И людете гледат, ама виждат различни неща. А толкова много се надявахме, че САМО ИЗКУСТВОТО, а не историята, писана от победителите, не думите, изричани от политиците, е автентичното свидетелство за миналото, което заслужава доверието ни.
...за да останеш, за да си потребен, за да те има и след теб дори. Това са последните стихове от „Посвещение” на Веселин Ханчев. Авторът им е роден на 04.04.1919 г. в град Стара Загора. Едва 18-годишен, той ще откликне на Гражданската война в Испания със стихосбирката си „Испания на кръст”/1937/ и ще изпревари с 5 години Вапцаровите „Песни за една страна”. Поет, драматург, преводач, редактор, дипломат, Ханчев оставя завидна следа в родната културата... Или поне така изглеждаше. Защото „новите прочити” от стари литературни диктатори го зачеркнаха от учебниците по литература. Може би за „греховете” му да напише „Най-добрият ученик” и „Балада за човека”? Но защо останахме без „Посвещение”, без „Жив съм”...Вече не се изучава и Пеньо Пенев – сигурно защото към него беше закрепена табелата „певец на социалистическото строителство”? Та нима има по-автентичен, по-драматичен и по...самоубийствен поет от него по оново време? Вместо него, вместо Ханчев учениците ще четат стихотворението „Черешата” на Георги Господинов /да, той е и поет!/. Това „стихотворение” на „най-превеждания днес български писател” е едно псевдоинтелектуално скудоумие, създадено в епруветка, в лабораторните условия на едно писателство, далечно и чуждо на истинския живот. Може би трябва да бъде наречено „Биология на радостта”.
И въпреки това някъде при някои все още отеква непредаващият се вик на Ханчев:
Хора,чуйте диагнозата на болестта ми:жив съм!Георги К. Спасов
