Георги К. СПасов:
СЕДМИЦАТА 12
21.03 – 27.07.2016
Приемам ви и смело ви изричам -не искам в този свят да бъда сам!Не искам да съм мъртъв - не забравямчудесния ви звук, и цвят, и вкус!„Възхвала на думите”, Христо Фотев Думите...Без които
/не/ можем. Словото, което е спасителното убежище за самотните, за чувствените, за духовните лунатици, за онези, които откриват в него утешителната надежда за безсмъртие. Словото, което може да бъде и единственото „оръжие” на онеправданите, несъгласните, инакомислещите. И заради това, макар да изглежда безопасно, да е преследвано, санкционирано, преиначавано. А когато това се случва в съседна Турция, то е обезпокоително. Когато обвиняваш двама журналисти в шпионаж, игнорирайки изнесените от тях факти за корупция и злоупотреба с властта, ти издигаш заплашителен пръст не само към тях и техните съмишленици, но и към Свободното Слово в целия свят. Ето защо, мисля, трябва и ние, у нас, да го приемаме като лична заплаха.